Юлия Йорданова
Имало едно време една дума. Тя означавала човек, който можел да спасява от беди: „обезбедител“.
Минали години. Обезбедителят започнал да губи магическата си сила, защото всички виждали, че с него и без него беди все си имало. Затова спрели да му вярват и измислили друга дума – този път за човек, който можел да помага при страховете от беди. Нарекли го „застраховател“.
Той вършел същата работа като обезбедителя, защото бедите така и не свършвали, но въпреки това се ползвал с доверие, защото хората си мислели, че им помага, като им обещава помощ от неминуемите беди, и само с това обещание намалявал страховете им. Този нов обезбедител, застрахователят, ги освобождавал от непоносимите страхове от бедност, болест, злополука, старост, дори смърт… Предотвратявал тегобата от всякакви материални щети. Било достатъчно само хората да са предвидливи и предварително да обезпечат щетите си, като му дадат толкова пари, колкото той поискал за обезщетяване при нежелана беда: внезапно обедняване след загуба на работа, нелечима болест, неочаквана злополука, неотменима старост или ненадейна смърт…
Този нов заложник на човешките страхове бил незаменим, защото поемал върху себе си отговорността за тяхната предстояща беда и се обричал на бедност вместо тях. Щял да върне всичките им пари, когато настъпел часът… Самата дума „беда“ идвала от представата за бедност и от нищо друго.
Само едно нещо не можел да предотврати нито обезбедителят, нито кой да е застраховател: онази беда, която не произтичала от материална бедност и не означавала страх от загуба на пари, здраве, младост или дори живот. Това била една различна – невероятна, невидима и непомерна беда, за която нямало измислена валута: разочарованието.
Кой можел да обезщети някого от загубата на любов, възторг и щастие? Кой можел да върне в равностойност загубеното очарование? Кой можел да „обезбеди“ тази духовна бедност, която нямала мерни единици, защото физически не съществувала?
Тъй като нямало как да бъде разплатено разочарованието, хората измислили друг прийом, според собствените им сили, за да преодолеят този странен вид беди: решили да не бъдат никога очаровани. Достатъчно било да не обичат, да не се възхищават и да не бъдат щастливи, за да не могат да станат никога нещастни, тъжни и самотни.
Така историята на езика показва историята на справянето с бедите. Думата „обезбедител“ постепенно била забравена и се превърнала в архаизъм. Думата „застраховател“ се наложила като единствен антропоним за означаване на спасител от бедност. А трета дума – за осигурителя по чародавност – така и не била измислена.
Yutopia 