Добромир Григоров: Литературата и дигиталната пропаст

Featured Leave a comment

На поредното събитие от линията Семинар+ ще ни гостува доц. Добромир Григоров. Ще бъдат засегнати проблеми от живота на художествения текст в дигиталната реалност.

Тезата: очакването отново да констатираме социалната смърт на литературата се конфронтира с парадокса на дигиталната пропаст – макар да води до глобална редукция на публичното общуване, дигиталната пропаст се оказва естествена предпоставка за публичен живот на художествени текстове.

Основният въпрос е публичността на литературата – с какви средства художественият текст печели публичност у нас в последните три години. Подбрахме два примера – романите „Чамкория“ на Милен Русков „Стопанката на Господ“ на Розмари де Мео. Описваме социализацията на фикционалното през мрежовото общество и дигиталната пропаст (опорни точки в социологията на Мануел Кастелс).

Кога: 28 май, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., ет. 4 на Ректората на СУ (Централна сграда, над Аулата)

—-
Доц. д-р Добромир Григоров е автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Членува в редколегията на електронното списание за хуманитаристика „Littera et Lingua“

Ben Carver: An Entangled Forest: Evolution and Speculative Fiction

Featured Leave a comment

Семинарът за хуманитаристи и Софийският литературоведски семинар ви канят на публична лекция на д-р Бен Карвър (Falmouth University) на 28 март 2018 г. от 18 ч. в Нова конферентна зала, СУ на тема:

An Entangled Forest: Evolution and Speculative Fiction

Evolutionary theory and the alternate history both imagine returning to a moment in the past when life might have turned out differently; by doing so, they can serve as counter-narratives to worldviews that assert design or providence. This lecture will refer to the “entangled forest” that Darwin observed at Tierra del Fuego as a figure to describe the accidental and contingent character of natural history, and to describe the exercise of imagining variant human histories in nineteenth-century literature and thought—in the words of the philosopher Charles Renouvier, “the entangled hypotheses that press upon the steps of the alternate historian.” It is also a fitting description of conspiracy narratives, whose hypersensitivity to networks of association makes entanglement an aesthetic principle of the literary form.

Лекцията и дискусията след нея ще се проведат на английски език.

Кога: 28 март 2018, сряда, 18:00
Къде: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ „Климент Охридски“

Aside

Покана за участие в Семинара за хуманитаристи

Featured Leave a comment

Семинар за хуманитаристи приема заявки за участие с представяне на изследване и споделяне на изследователски опит в рамките на дискусионната ни общност през пролетния семестър на 2017/2018. Семинарните събития с изследователски експозета и дискусии формират неформална среда за разговори, обратна връзка и възможност за нова (макар и съседна по хуманитаристки) гледна точка към работата ви и подкрепят първите изследователски стъпки 🙂

Изпратете ни кратко резюме със заглавие на seminar.humanitaristi@gmail.com и ние ще се свържем с вас! Научете повече в секцията Покани.

Срок: 10 март.

Очакваме ви с интерес!

 

Status

Ева Пацовска-Иванова: Митът за Одисей в немската следвоенна проза – форми, функции, наратив

Leave a comment

На 4 юни ни гостува Ева Пацовска-Иванова, докторант по Немска литература към катедра “Германистика и Скандинавистика”. Тя ще представи изследването си:

Митът за Одисей в немската следвоенна проза – форми, функции, наратив

Дисертационният труд се съсредоточава върху рецепцията на мита за Одисей в немската следвоенна литература. Като антична база за сравнение се приема неговото разработване в
Омировата „Одисея“, а разглежданите текстове от XXв. се анализират в контекста на тяхното възникване – периода на търсене на нови посоки в литературната сфера след Втората световна война. Дисертацията се концентрира върху четири прозаични текста, в които изследва ролята на фигурата на Одисей – като митологичен образ и като разказвач. Вниманието е насочено също и върху различните форми на разказване и разказвачите в съответните текстове и тяхната функция в реципирането на мита.

Заповядайте!

Кога: 4 юни, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., 4 ет. в Ректората на СУ (Централна сграда, над Аулата)

Status

Теодор Борисов: “Спортът като политика и пропаганда в социалистическа България”

Leave a comment

На 14 май Теодор Борисов, докторант в Историческия факултет на Софийския университет ще представи изследването си на тема:

“Спортът като политика и пропаганда в социалистическа България”. 

Презентацията ще започне с кратък преглед на пропагандните аспекти на спорта в тоталитарните режими (Италия при Мусолини, Германия при Хитлер, както и някои локални примери в Африка и Южна Америка след Втората световна война). Ще се обърне по-специално внимание на основите на социалистическия спорт и интегрирането на съветския модел в останалите страни от социалистическия блок, преди да се премине към българския случай. Основните акценти при него ще бъдат:
– институционализирането на българския спорт и успехите на родните спортисти в международни състезания от 60-те до 80-те години (т.нар. Златен век на българския спорт).
– странният случай с футбола – социален феномен, който в различните периоди е отричан и лансиран от режима.
– спортът като част от българската външна политика.
– тъмната страна на българския спорт с акцент върху злоупотребата с допинг.

Заповядайте!

Кога: 14 май, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., ет. 4 в Ректората на Софийски университет (Централна сграда, над Аулата)

Стефан Попов: Математизацията: условие за истинно знание?

Leave a comment

„Математизацията на света“ е епохален жест и процес, който предопределя разгръщането на модерността. Математизацията започва с Галилей във физиката, но през 17 век с Декарт – във философията и хуманитарното мислене изобщо. Няма по-характерна черта на модерността в нейните класически измерения от опита да се математизира света (Природата).

След Декарт тя еволюира при Кант, в късната модерност при Хусерл, Витгенщайн, Хайдегер. Нейни продукти са както обективното знание (наука) в единия полюс, така и кошмара на Холокоста в другия. Днес, в една повече късно-модерна ситуация (пост-, както е популярно да се казва), математизацията е отслабена като условие за истинно знание.

Кога: 16 април, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., 4 ет. на Ректората на СУ (Централна сграда, над Аулата)

Заповядайте да поговорим по интересни теми и на чаша вино по случай рождения ни ден! 🙂

—
* Стефан Попов (1957) е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996), и доктор на философските науки от СУ „Климент Охридски” (2015). Автор е на Декарт и математизацията на света (Алтера, 2017), Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт (Литературен вестник, 2015), двутомника Публичен процес. Статии (Сиела, 2015), Витгенщайн: Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), Глобални режими за сигурност в ХХI век (Атлантически клуб, 2002).

** В панелите „Хуманитаристика по диагонал“ и „Диалог по диагонал“ (в рамките на дискусионната ни линия „Знание по диагонал“), които организирахме през 2016 г., засегнахме теми около формирането, трансформацията, значимостта и разпространението на знанието в различни среди – академичните (в частност хуманитаристките) и медийните (в частност дигиталните).
С продължаването на линията искаме да разширим разговора с други „диагонали“: между и през изобретателността и структурата на човешкия опит; между и през познавателните усилия и хуманитарното знание.

Video

Киносеминар с Катерина Кокинова: „Космос“ на Анджей Жулавски

Leave a comment

На 19 март от 18:30 ч. ще гледаме и дискутираме филма „Космос“ (2015) на Анджей Жулавски (награда за най-добър режисьор, Локарно 2015) по едноименния роман на Витолд Гомбрович (1965), получил международна награда на издателите през 1967 г.

Един филм за създаването на (фикционална) реалност, серия от странни обесвания, съзвездия от усти и други „случайни“ взаимовръзки, пораждащи хаос и безредие.

Трейлър на филма.
Книгата в Goodreads.

100 мин. На френски със субтитри на английски.

Къде: 149 ауд., 4 ет. в Ректората на СУ (Централна сграда, над Аулата)

Кога: 19.03., понеделник, 18:30 ч.
—
Киносеминар е линия събития, в които предлагаме филм, гледаме го заедно и дискутираме проблеми и идеи, които откриваме в него. Модератор на дискусията на „Космос“ ще бъде Катерина Кокинова.

Quote

Семинар+ | Й. Люцканов: От християнизации, ислямизации към хетероевропеизации

Leave a comment

На 15 януари започваме със Семинар+ и специалното гостуване на Йордан Люцканов, който ще представи проекта за книга „От християнизации и ислямизации към хетероевропеизации“. Ето и неговия анонс:

„Конференция на тази тема се проведе в края на март 2016 г. Формулировката изразява две идеи: от християни и мюсюлмани разни етно-културни общности стават периферни или – в по-добрия случай – маргинални европейски нации; маргиналните от тях развиват политически-значими представи за над-национална принадлежност, различна от европейската, но все пак по неволя алтернативни, т.е. зависима от нея. „Хетеро-“ насочва повече към разнородност, отколкото към по-лоша другост.
Основни историографски грижи на проекта бяха: 1) понятията „Европа“, „европейски“, „европейска идентичност“ да се използват със съзнание за тяхната историчност и направеност; 2) историческият / интелектуалният опит на различни (край)европейски гранични зони да бъде съположен; 3) да бъде съположен опитът на общности, обитаващи двете страни на фетишизираната граница между „Европа“ и „Азия“. Опорно бе разграничението между периферност и маргиналност.“
Равносметка от конференцията може да се прочете в кратка статия на доц. Люцканов, поместена в сборника Bulgarica, volume 32-2016, с. 57-62.

Кога и къде: 15 януари 2018 г. (понеделник), 18:30 ч. в 149 ауд. „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Quote

Семинар+ | Венцислав Стойков: Библейската преводна традиция на новобългарски език

Leave a comment

В предколедната ни сбирка на 11 декември 2017 Венцислав Стойков ще ни запознае с процесите на подготовка и публикуване на различните библейски версии на новобългарски език (XIX и XX в.). Ще обобщи достъпната информация от публикации и архиви, като анализира преводите и техните вероятни оригинали. Какви са водещите принципи при работа; какви текстови, езикови и смислови влияния са допуснати; как предходните версии влияят на следващите; какви промени настъпват при печатането и преиздаването, как са възприети и разпространени отделните текстове и издания?

Ще потърсим заедно отговори на въпросите трябва ли и защо да се правят нови редакции и преводи на Библията на български език.

Кога: 11 декември, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., ет 4 в Ректората на СУ (Централна сграда)

Status

Обмяна на опит с Петя Осенова: Публикуването на научни резултати

Leave a comment

На 27.11. в събитие от линията „Обмяна на опит“ ни гостува проф. Петя Осенова по темата за предизвикателствата и възможностите за представяне на изследванията в публикации.

В днешния свят на засилване на отворения достъп към научни публикации, но и на влиянието на наукометричните показатели, е много важно да се намери най-подходящия път към популяризиране на разработките на научната общност.

Целта на беседата е да запознае слушателите с различните възможности за публикуване от гледна точка на: технологията (тип издателство, предпечат, изготвяне на корица, публикуване, ISBN и др.); типа публикация (монография, дисертация, отчет, сборник от статии и др.) и параметрите на цитируемост в различни електронни библиотеки и научни бази данни. Също така ще се обърне внимание на стратегиите за публичност на вече публикуван труд и труд, на който предстои да бъде публикуван.

Кога: 27.11., понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., ет. 4 в Централната сграда на Ректората на СУ